ВЪВЕДЕНИЕ
Годините минават бързо.
От началото на системните проучвания, започнали в района на с. Свещари с откриването на блестящия паметник на тракийската и елинистическата архитектура - Гробницата с кариатиди под Гинина могила, изминаха 20 години. И до днес трудностите и превратностите на времето, които подлагаха на изпитания последователността на многолюдния екип, често оскъдните средства и лишения, се компенсираха от необхватното богатство на проблеми, свързани с миналото на българските земи, които бликаха от разкриваните паметници, от отворените врати за сътрудничество и готовност за съвместна работа на български и чуждестранни учени, от интереса на млади специалисти и ентусиазма на наши и чужди студенти. Със своето многообразие от паметници от най-дълбока древност до наши дни и особено с мащабността на създадения от тракийските гети с размах религиозен и политически център през І хил. пр. Хр., резерватът "Сборяново" продължава да бъде място от ключово значение за разбирането на ролята на българските земи в развитието на евроазийската цивилизация. Изключителната стойност на поставения под защитата на ЮНЕСКО паметник - Свещарската гробница задължаваше екипа да подхожда към цялостната проблематика с методите на най-съвременните от научна гледна точка подходи.
Интересът към паметника и плодотворното сътрудничество със специалисти от Националния център за научни изследвания във Франция позволиха да бъдат извършени нови лабораторни анализи върху произхода на пигментите, използвани в полихромната декорация на Свещарската гробница, да бъде направена реконструкция на тази декорация. Смятаме, че обнародването на тези лабораторни анализи е една необходима информация за най- новото, направено в тази област, след анализите на българските специалисти, отразени в досегашните издания.
Наблюденията върху монетната циркулация през елинистическата епоха са съществен принос към политическата и стопанската история на гетското средище.
Антропологически и палеоботанически изследвания продължават традицията на интердисциплинарния подход в проучванията на резервата.
Проблемите на геоархеологията, разработвани в "Сборяново" в тясно сътрудничество със специалисти от ЧНР (Центъра за национални изследвания) в Италия, бяха повод за провеждането и на отделна международна конференция през 1993 г. под патронажа на Съвета на Европа.
Традицията на свещеното място и изключителната наситеност на района с паметници от всички епохи е в обсега на заниманията на екипа, който се стреми, чрез обхождания и сондажи, да допълва археологическата карта и да проследи динамиката и приемствеността на селищния и религиозен живот през вековете. Почти едновековните търсения на ранносредновековното присъствие от български и чужди учени край величествената Мумджиларска могила или в текето на Демир баба, се увенчаха с успешни резултати. Проучванията доказаха значението на средището и през периода на Първата българска държава, когато тук между тракийските могили са били издигани прабългарски могилни езически съоръжения, изграден е селищен център и укрепление.
Студентски са приносите, направени към археологическата карта на района с новото обхождане на пещерите и скалните феномени, при които нов археологически материал илюстрира тяхната интегрираност към цялостната селищна структура през периодите, когато районът играе особено значима и динамична роля - през праисторията, през тракийското първо хилядолетие пр. Хр., както и през българското средновековие.
Духовното начало присъствува силно и през късното средновековие заради изграденото и функциониращото и днес Демир баба теке. Макар и не най -голямото, с увереност може да се каже, че то е най-интересното сред шиитските текета в България. Консервацията и реставрацията на текето, изследванията на житието на Демир баба, на съхранените и днес следи от обредна дейност, както и на древни традиции във фолклора са тема на изследвания на много автори. Пионерски е подходът към прецизирането чрез археоастрономически измервания на ориентацията на алианския храм и евентуалната връзка с астрономически явления.
Резерватът дава огромни възможности за да бъде поставено винаги началото на нещо ново.
Системното проучване на един интересен комплекс от каменни сгради в местността с интересния топоним "Някогашния град" бе поставено в сътрудничество с Университета в Лозана и създадената в Швейцария "Група за тракийски изследвания". Негова цел е не само разкопаването на самия обект, но и въвеждането на по-съвършена система за документиране на археологическите разкопки, особено стойностна и важна при проучването на комплексни обекти. Приносите на младите специалисти в разработването на такава система на базата на вече функциониращи в други европейски страни образци, са представени в отделна статия. Надяваме се, че това би дало тласък на осмислянето на новите задачи, стоящи пред българската археологическа наука и на необходимостта от извеждането на задължителната археологическа документация в страната, подобно на другите европейски страни на ново ниво.
Новосъздаденият сайт не може да обхване резултатите от всички изследвания, извършвани в резервата. Материалите, включени тук, отбелязват стъпките, които се надяваме, че са направени и ще продължат да бъдат правени във вярна насока. Убедени сме, и че новият живот на паметниците преминава през истинското им разчитане и осмисляне.
Изследванията, част от чиито резултати са представени тук, бяха осъществени през годините с финансовата подкрепа на Фондация "Развитие на българската наука", на Нов Български Университет в рамките на Проект "Сборяново", със съдействието на проект "Красива България", на Центъра по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, в партньорство с Центъра за изследвания - Рим и Националния център за изследвания - Франция, с Групата за тракийски изследвания - Лозана и Университета в Лозана, Европейския археологически център Бибракт във Франция и др.
Надяваме се, че предлаганият сайт ще е стъпка към по- нататъшното обединяване на усилията около изследването на едно средище, предоставящо ни необятна проблематика, свързана с миналото, настоящето и бъдещето на един свещен къс българска земя. Посвещаваме го на колегите и приятелите, които вече не са сред нас - антрополога д-р Сл.Чолаков, техника Стефан Гошев, реставратора Коста, останали свързани със Сборяново до последния си миг на тази земя.
Ст. н. с. Диана ГЕРГОВА
|